148 г. от обесването на ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Фев 18

148 г. от обесването на ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Отбелязваме 148 години от обесването на Апостола на свободата - Васил Левски.
Васил Левски е национален герой, идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Известен е като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождението на България от Османската империя.
На 27 декември 1872 г. е заловен от турските заптиета в Къкринското ханче.Разпитван е и дава обяснение за залавянето в Къкринското ханче пред Софийската извънредна следствена комисия на 9 януари 1873 г.
Съдът не издава една обща присъда, а в нарушение на установените процедури издава присъдите в течение на отделните заседания. Издадени са общо 15 присъди, от които две смъртни – на Димитър Общи (неговата е и първата издадена присъда) и на Васил Левски. Шестдесет от подсъдимите са осъдени на затвор и заточение. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения. Присъдата на Левски – смърт чрез обесване, е последната присъда – под №15, издадена на 14 януари 1873 г. и потвърдена по целесъобразност от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 г.
На 6/18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, близо до мястото, където е издигнат негов паметник.
В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. В изповедта си казва:
„ Каквото съм правил, в полза народу е “
Поклон!
 
Обесването на Васил Левски.
 
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
 
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
 
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
 
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
 
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
 
/Христо Ботев/
Последно променена в Четвъртък, 18 Февруари 2021 11:35
153 СУ „Неофит Рилски“ обработва лични данни на своите ученици, техните родители, служители, които са предоставени на законово основание.
Прочети повече Затвори