You are here: Начало Нашият патрон
Неофит Рилски
23 March 2007

За живота на Неофит Рилски 

Неофит Рилски 
Неофит Рилски е български монах, учител и художник. Роден е през 1793 година в Банско, според други сведения през 1790 в Гулийна баня, Разложко. Светското му име е Никола Поппетров Бенин. 
Баща му, поп Петър, произлиза от рода на Бениновци, а майка му, Екатерина, от род, който е принадлежал към заможна разложка буржоазия през 18 и началото на 19 век, и която е въртяла голяма търговия с памук от Драмско и Сярско със Сърбия и Австрия. От рода на майка му произлизат и неговите братовчеди Михаил Герман и Марко Георгиевич, добили славата на сръбски дипломати през времето на Милоша Обренович.
Първият учител на Неофит в родното му село ще е бил баща му. Като дете той е завързал тясна дружба със съвръстника си Димитър, син на изкусния зограф Тома Вишанов, който учил живопис във Виена. С него наедно той е ходил и в местното училище, дето от незапомнени времена се учила българска книга, а не гръцка.
През 1818 година Неофит бил изпратен в София, за да бъде посветен в духовен сан от тогавашния гръцки митрополит; в това време, обаче, последният се намирал в Пирот. Неофит го застигнал там и добил духовен сан. В София той се е срещнал и с първия си учител, един млад грък, солунчанин. Ала младият учител останал в манастира само четири години: - при избухването на Заверата (1821 год.) той избягал тайно и отишъл да се бие за свободата на отечеството си. Скоро след това Неофит отишъл да се учи при даскал Адам от Мецово, един погърчен влах, в гр. Мелник, известен в тия години със своето знаменито училище, прославено из цяла тогавашна Македония. Като се върнал в манастира, Неофит бил поканен за учител в Самоков от епископ Игнатий, дето престоял с прекъсвания от 1827 до 1831 год. След Одринския мир и след убийството на Игнатий, през 1829 год., той е бил принуден да се прибере в манастира и да учителствува там. Това убийство му дало повод да съчини своите „Стiхи надгробнiи с красноречiем обясняющим имя и епархiю обiеннаго архiерея". Прекъснал е учителската си работа, когато на 13 януари 1833 год. изгорял манастирът. Тогава Неофит бил изпратен с няколко братя при патриарха с поръка да издействува разрешение за възобновяване на църквата, както и за събиране на помощи от целия български народ. Изглежда, че мисията им се увенчала с успех, ако се съди по султанския ферман от 10 ноември 1833 година.
Първата и най-значителна реформа в делото на българското школско образование предлага д-р Берон със своя прочут Рибен буквар (1824).В него нашият най-голям и самороден педагог прави опит не само да се измени методът на обучението, но и същината на самото обучение. Според него, черковно-религиозният характер на училището трябва да се замени с чисто светски, който да отговаря на изискванията на живота, предимно на потребите на еснафското съсловиеКъм алилодидактическата метода прибягва по-късно и малко известният днес учител в Самоков, Николай Христович, също и редакторът на първото ни списание, Константин Фотинов; но и тяхното нововъведение остава неразбрано и невъзприето. Още липсват обективните условия за въвеждането на тая метода, от една страна, и, от друга, липсва наличността на учителски авторитет, който да даде плът и кръв у нас на резултатно изпитаното другаде обучение, без което нашето учебно дело би лежало още дълго в пелените на своето развитие. И тоя авторитет се яви, именно, в лицето на отец Неофит Рилски.Особено важно е, че Неофит започва реформаторската си училищна дейност с необходимите за нея учебни помагала. Тука от голямо, почти изключително значение са неговите Взаимоучителни таблици, материалът на които се изучвал в продължение на една и половина или две години и е отговарял на сегашните ни програми за I и II отделения, като в много отношения се съвпада с него. Главните предмети в тях са били: четене, писане и смятане, но застъпени тъй, че покрай тях да се вземе материал и от друга учебна материя, потребна за живота. На религиозния елемент в училището се дава едва ли не трето място. С това обучението добива чисто светски характер.В първото си издание тия таблици са били 66 на брой, а в третото си издание, излязло през 1859 год., стават 72. Те са новото, но не и най-същественото в делото на Неофит. Особено важно е неговото усърдие да установи известни норми за изучаването на българския език в училището: той не е допущал да се учи чужд, преди да се усвои добре матерния. Също не е допущал да се преподава нова учебна материя, преди да се усвои старата. Не бива да се пренебрегне и подредбата на учебния материал, върху която не се е замислял никой до него. Докато по-рано се е учило, кое как попадне, от Неофит неговите ученици научват, че при обучението трябва да се върви от лесното към мъчното. И това учение да не ограничава детското внимание само върху заученото, а да развива многостранен интерес. Тоя интерес ще позволи на всеки ученик да напредва според силите си, като запази напълно своята индивидуалност.Разбира се, всички тия педагогически принципи не са нещо ново, до което е достигнал Неофит по свой собствен път, а са заети наготово. Но с това не се намалява ни най-малко заслугата му. За нас е важното, че той най-напред ги е разбрал, усвоил и приложил на практика, като подкърмил с тях многобройните си ученици.
Какво е значението на Неофит за развоя на нашето учебно и книжовно дело, най-добре ни свидетелствуват неговите съвременници и ученици, пред очите на които той е седял на недосегаема височина. За тях той е човек с „глубоко вежество и голяма доброта", „первы просветител болгарскiи", извор, „гдето ще се напоява нашият беден народ". А сърбинът Jов. Гаврилович (1839 г.) се обръща към него като към българин, познат на целия учен свят. Според него, всички останали славяни очаквали от Неофит да им покаже българските древности. Но още повече заслужавал почитание, защото се заловил да просвещава българската младеж. Априлов пък го сравнява с Кирил и Методий. Такова значение му дава и Захарий Зограф, който нарича Неофит „машала на нашата темнота", човек, чрез когото е дошло благополучието на целия български народ. Чудно ли е тогава, че към него се обръщат за всичко: дори да им преведе „Робинзон" на български?Но не по-малко е значението на Неофит и пред очите на нашите съвременници. Така, за Иречек той е „патриарх на българските писатели и педагози", а за Шишманов - най-главен представител на еволюционното направление в нашето развитие, който като хуманистите от XVIII в. е и педагог, и моралист със своя школа не само в конкретна, но и в преносна смисъл. Неофит Рилски работи като учител на различни места в България. Васил Априлов го избира за пръв уредник на първото Габровско училище и е изпратен в Букурещ да изучи взаимо-спомагателния метод. Учителства в Стара Загора, Габрово, Копривщица и Казанлък. През 1835 г. издава „Болгарска граматика“ и „Таблици взаимоучителни“, а през 1852 г. — „Словар греко-славянский“. През 1836 създава първия български глобус. Неофит Рилски умира на 4 януари 1881 г. в Рилския манастир.